Докладът за устойчиво развитие 2023 бе публикуван днес

За трета поредна година глобалният прогрес по Целите за устойчиво развитие (ЦУР) е статичен, като налице е риск разликата в резултатите по постигане на ЦУР между страните с високи и ниски доходи да бъде по-голяма през 2030 г., отколкото когато целите бяха всеобщо договорени през 2015 г., разкрива последният Доклад за устойчиво развитие, публикуван днес. Докладът, разработен от Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) включва Индекса на целите за устойчиво развитие и класиране на всички държави-членки на ООН спрямо тяхното постигане на ЦУР. Въпреки мрачните новини, докладът демонстрира, че макар светът да не е достигнал и средата в постигането на ЦУР, сега е моментът държавите да удвоят своя напредък в това отношение, одобрявайки дълбока реформа на глобалната финансова архитектура и прилагайки стимулите за ЦУР за преодоляване на значителния недостиг на финансиране, пред който са изправени развиващите се държавите и страните с бързо растящи икономики.

Професор Джефри Д. Сакспрезидент на SDSN и водещ автор на доклада, подчертава следното: „На половината път до 2030 г. постигането на ЦУР сериозно изостава, като бедните и силно уязвимите страни страдат най-много. Международната общност трябва да се активизира на срещата на върха за нов глобален финансов пакт този месец в Париж и на ключовите предстоящи многостранни срещи, включително срещата на Г-20 в Ню Делхи, срещата на върха на ЦУР в Ню Йорк през септември и COP28 в Дубай, за увеличаване на международните финансови потоци въз основа на нуждите на ЦУР. Би било безразсъдно светът да пропусне тази възможност, особено най-богатите страни да избегнат своите отговорности. ЦУР остават фундаментални за бъдещето, което искаме.“ 

При сегашния темп на изпълнение на ЦУР нито една цел няма да бъде постигната до 2030 г.

Докладът за устойчиво развитие показва, че въз основа на текущия темп на напредък от 2015 г. насам нито една от целите няма да бъде постигната до 2030 г. и средно по-малко от 20% от желаните резултати на ЦУР са на път да бъдат постигнати. Докато от 2015 г. до 2019 г. светът отбелязваше известен скромен напредък по отношение на ЦУР, но след избухването на пандемията от COVID-19 и едновременно с това на глобални кризи и други предизвикателства, напредъкът е в застой и е с един пълен пункт под прогнозираното ниво, базирано на предпандемичните тенденции. Нещо повече, в доклада се подчертава, че съществува риск разликата в резултатите за ЦУР между страните с високи доходи и тези с ниски доходи да бъде по-голяма през 2030 г. (29 точки), отколкото е била тя през 2015 г. (28 точки) – което извежда на преден план опасността от загуба на десетилетие от напредъка към конвергенция в глобален мащаб.

Някои от показателите, които претърпяха най-значителни промени в хода на развитие, включват субективно благосъстояние, достъп до ваксинация, бедност и ниво на безработица. Целите на ЦУР, свързани с глада, устойчивите диети и добро здраве (Цел 2 и Цел 3), изостават особено много, като това се отнася и за и сухоземното и морското биоразнообразие (Цели 14 и 15), замърсяването на въздуха и замърсяването с пластмаси (Цели 11 и 12), и постигането на силни институции и мирни общества (Цел 16). Средно след приемането на ЦУР през 2015 г. светът постигна известен напредък в укрепването на достъпа до ключова инфраструктура, обхваната по-специално в Цел 6 (Чиста вода и санитарно-хигиенни условия), Цел 7 (Достъпна и чиста енергия) и Цел 9 (Индустрия, иновации и инфраструктура).

Финландия държи първото място в тазгодишния индекс по целите за устойчиво развитие, следвана от Швеция, Дания, Германия и Австрия. Европейските държави продължават да водят в индекса SDG, заемайки първите 10 места, като са на път да постигнат повече цели от всеки друг регион. Дания, Чехия, Естония, Латвия и Словакия са петте най-добри страни, постигнали или са на път да постигнат най-голям брой подцели на ЦУР тази година. На този фон Ливан, Йемен, Папуа Нова Гвинея, Венецуела и Мианмар имат най-имат най-голямо отклонение по пътя към постигане на редица подцели по ЦУР.

Как се представя България?

България се класира на 44-о място от общо 166 страни в глобален мащаб. Страната отбелязва известен прогрес в постигането на Цели 1, 2, 3 и 16, докато в същото време бележи регрес по отношение на качеството на образованието (Цел 4) и намаляване на неравенствата (Цел 10).

Продължава хроничният недостиг на финансиране по ЦУР за развиващите се и бързо растящи икономики. SDSN предлага шест приоритета за реформа на глобалната финансова архитектура.

В основата си ЦУР са инвестиционна програма и докладът подчертава, че настоящата глобална финансова архитектура не успява да насочи глобалните спестявания към инвестиции в ЦУР с необходимите темпо и мащаб. По данни на Moody's и Световна банка през 2022 г. инвестицията на човек в страните с ниски доходи е средно $175 на човек, в сравнение с $11 535 на човек в държавите с високи доходи. Повечето страни с ниски и по-ниски средни доходи не се ползват с добър кредитен рейтинг, за да вземат заеми при приемливи условия, което ги прави силно уязвими към кризи на ликвидността и платежния баланс, а това прави почти невъзможно тези страни да прилагат дългосрочни устойчиви инвестиционни стратегии. В съчетание с тези предизвикателства са частните капиталови пазари, които продължават да насочват големи потоци от частни спестявания към неустойчиви технологии и практики и международна система, която е възпрепятствана от остарели рамки за осигуряване на широкомащабно финансиране на ЦУР. В този контекст настоящият доклад за устойчиво развитие представя план от шест точки за реформиране на глобалната финансова архитектура, включително приемането на стимули за постигането на ЦУР, издадени от Лидерския съвет на SDSN (водеща група от глобални експерти и лидери в устойчивото развитие в академичните среди, бизнеса, гражданското общество, и публичния сектор).

Всички държави – както по-бедните, така и по-богатите – трябва да използват настоящия момент, за да направят самокритичен преглед и ревизия на своите национални стратегии за ЦУР и дългосрочни инвестиционни рамки

По средата на пътя по постигане на ЦУР докладът за устойчиво развитие подчертава, че правителствените усилия и ангажиране към ЦУР са твърде ниски и никоя страна не е близо до постигането на перфектен резултат. Налице са значителни различия между страните, като някои развиващи се и страните с бързо растящи икономики, сред които Бенин, Гана, Индонезия, Нигерия и Сенегал, показващи забележителна ангажираност към постигането на ЦУР. Сред страните от Г-20 средните резултати варират от над 75% в Индонезия до по-малко от 40% в Руската федерация и Съединените щати. По-специално, страните с ниски и по-ниски средни доходи получават по-висок среден резултат от страните с високи доходи по отношение на политическо и институционално лидерство за ЦУР.. За подчертаване е, че от приемането на ЦУР само пет държави никога не са представяли пред ООН своя план за действие за ЦУР за Доброволен национален преглед: включват Йемен, Мианмар, Съединените щати, Хаити и Южен Судан.

Тазгодишният доклад също така показва, че на фона на сигналите на много правителства за „меко“ интегриране на ЦУР в техните практики и процедури за публично управление „твърдо“ интегриране на ЦУР липсва в повечето страни, включително използването на ЦУР за подкрепа на дългосрочни бюджетни и инвестиционни рамки. В проучване сред 74 държави и Европейския съюз само една трета от правителствата споменават ЦУР или използват свързани термини в последния си официален бюджетен документ, като още по-малко включват ЦУР в специален раздел, бюджетни линии или разпределение.

Нов пилотен индекс измерва подкрепата на държавите за мултилатерализма

Важен компонент от усилията и ангажиментите на държавите към постигането на ЦУР е насърчаването на многостранното и глобалното сътрудничество съгласно Устава на ООН. Тазгодишният доклад включва първия пилотен индекс на мултилатерализма, който улавя всеобхватните измерения на подкрепата за многостранността и сравненията на страните, включително усилията на държавите за насърчаване и запазване на мира, процент ратифицирани договори на ООН, международна солидарност и финансиране, членство в избрани организации на ООН и използването на едностранни принудителни мерки наред с други показатели. Аржентина, Барбадос, Чили, Германия, Ямайка и Сейшелските острови получават най-висок резултат за усилията си да насърчават мултилатерализма, но нито една държава не постига перфектен резултат.

Други ключови констатации на Доклада за устойчиво развитие за 2023 г. включват: 

• Богатите страни продължават да генерират отрицателни международни ефекти. Когато се разглеждат моделите на потребление, един от най-съществените сектори за отрицателни международни ефекти на емисии на парникови газове е този на текстила и облеклото. Международният индекс за разпространение на ефектите 2023 (англ. International Spillover Index), включен в този доклад, подчертава, че 59% от емисиите на парникови газове се отделят по веригата на доставки на различни държави, а не там, където се потребяват крайните текстилни продукти и облекло.
• Необходими са научнообосновани инструменти на всички нива за насочване на действията по ЦУР и укрепване на отчетността. Новата водеща инициатива на SDSN, която стартира днес – SDG Transformation Center – има за цел точно да предостави набор от научно базирани инструменти и да служи като платформа за партньорско обучение и обмен между учени, практици и инвеститори относно следващото поколение на SDG политически инструменти, анализи и дългосрочни пътища. Въз основа на иновативно партньорство между SDSN и Института за изследване на екологичните системи (Esri), тазгодишният индекс SDG включва два нови индикатора, които се основават на геопространствени инструменти за измерване на достъпа до ключови градски услуги и пътища.

 Докладът за устойчиво развитие 2023 може да бъде свален тук.