Докладът на SDSN за устойчиво развитие за 2024 бе публикуван днес

Спешна реформа на ООН може да възстанови глобалния прогрес към постигане на Целите за устойчиво развитие

Нито една от 17-те Цели за устойчиво развитие (ЦУР) няма да бъде постигната до 2030 г., като само по 16% от свързаните с тях подцели има напредък. Това разкрива деветото издание на Доклада за устойчиво развитие, публикуван днес от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие – SDSN. В него се идентифицират приоритети за надграждане на ООН, за да може глобалната организация да отговори адекватно на големите предизвикателства на 21 век, включително пет стратегии за справяне с хроничните недостатъци във финансирането на ЦУР.

Публикуван всяка година от 2016 г. насам, глобалното издание на Докладът за устойчиво развитие включва индекс за ЦУР и таблици с класиране на изпълнението на целите от страна на всички държави членки на ООН. Освен това тазгодишният доклад включва и индекс на подкрепата на отделните държави за основания на ООН мултилатерализъм и се отнася за всички 193 страни-членки и нови FABLE пътища, демонстриращи как да се постигнат устойчиви хранителни и сухоземни системи до средата на 21 век.

Проф. Джефри Сакс, президент на SDSN и водещ автор на доклада, подчертава следното: „Вече не можем да разчитаме на бизнеса както бяхме свикнали. Изправен пред големи глобални предизвикателства, включително екологични кризи, разширяващи се неравенства, разрушителни и потенциално вредни технологии, както и пред смъртоносни въоръжени конфликти, светът се намира на кръстопът”.

Тази година докладът за устойчиво развитие подчертава пет ключови разкрития:

1. Средно в света само 16% от подцелите на ЦУР се намират в състояние да бъдат постигнати до 2030 г., докато останалите 84% показват ограничен прогрес или дори регрес. На глобално равнище напредъкът по ЦУР е стагниращ от 2020 г. насам, като ЦУР 2 (нулев глад), ЦУР 11 (Устойчиви градове и общества), ЦУР 14 (Живот под водата), ЦУР 15 (Живот на земята) и ЦУР 16 (Мир, справедливост и силни институции) едва ли ще бъдат постигнати. На глобално равнище подцелите на ЦУР, при които най-голям процент от страните показват регрес от 2015 г. насам, включват процент на затлъстяване (под ЦУР2), свобода на медиите (под ЦУР16), индекса на червения списък (под ЦУР15) и, най-вече поради пандемията Ковид-19 и други фактори в различни страни – очаквана продължителност на живота при раждане (под ЦУР3). Цели и подцели, свързани с базов достъп до инфраструктура и услуги показват леко по-положителни тенденции, въпреки че напредъкът остава твърде бавен и неравен в отделните страни.
2. Темпът на напредък по ЦУР варира в различните групи държави. Северните страни продължават да водят по напредък към постигането на ЦУР, докато държавите от BRICS показват силен прогрес, а бедните и уязвими нации остават далеч назад. Подобно на предходни години европейските страни и особено северно-европейските, заемат челните места в Индекса на ЦУР за 2024 г. Финландия е на първо място, следвана от Швеция (#2), Дания (#3), Германия (#4) и Франция (#5). Въпреки това дори тези страни се изправят пред значителни предизвикателства пред постигането на някои ЦУР. Средно от 2015 г. напредъкът по ЦУР в държавите от BRICS (Бразилия, Руската федерация, Индия, Китай и Южна Африка) и BRICS+ (Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) е по-бърз, отколкото този на глобално ниво. В допълнение към това, Източна и Южна Азия се оказват регионът, който е постигнал най-голям прогрес по ЦУР от 2015 г. насам. На този фон пропастта между средното световно равнище на индекса и представянето на най-бедните и най-уязвимите страни, включително Малките островни държави по пътя на развитието (SIDS) се е разширила от 2015 г.
3. Устойчивото развитие остава дългосрочно предизвикателство от гледна точка на инвестициите. Реформирането на Глобалната финансова архитектура е по-наложително от всякога.  Страните с ниски доходи и онези със ниски средни доходи се нуждаят спешно от достъпен дългосрочен капитал, за да могат да инвестират в мащаби, необходими за достигане на ЦУР. Мобилизирането на необходимите нива на финансиране обаче изисква нови институции, нови форми на глобално финансиране, включително глобални данъци, както и нови приоритети за глобално финансиране като например инвестиране в качествено образование за всички.
4. Глобалните предизвикателства изискват глобални сътрудничества. Барбадос се нарежда на най-високата позиция по отношение на своя ангажимент към основания на ООН мултилатерализъм, докато последната позиция се заема от САЩ. Новият Индекс на страните за подкрепа на основаващия се на ООН мултилатерализъм (UN-Mi) подрежда държавите на база тяхното ангажиране със системата на Обединените нации, включително подписването на договори, гласуване в Генералната асамблея, членство в организации на ООН, участие във въоръжени конфликти и милитаризация, използването на едностранни санкции и финансови вноски към ООН. Петте най-отдадени на основания на ООН мултилатерализъм държави са Барбадос (#1), Антигуа и Барбуда (#2), Уругвай (#3), Мавриций (#4), и Малдивите (#5). На другия полюс са САЩ (#193), Сомалия (#192), Южен Судан (#191), Израел (#190), and Демократична Република Корея (#189).
5. Свързаните с хранителни и сухоземни системи ЦУР са особено извън плана за достигането им. Тазгодишното издание на Доклада представя нови пътища на FABLE в подкрепа на устойчиви хранителни и сухоземни системи. В световен мащаб 600 милиона души все още ще страдат от глад до 2030 г., затлъстяването се увеличава, а емисиите на парникови газове от земеделие, горско стопанство и други видове използване на земята представляват почти една четвърт от годишните глобални емисии на парникови газове.

Как се представя България?

България заема 41-о място от общо 167 страни в глобален мащаб, което е изкачване с три позиции в сравнение с предходната година. Страната отбелязва прогрес в постигането на ЦУР 1, както и известен напредък по ЦУР 2, 3, 5, 7, 8, 9, 15 и 17, докато в същото време бележи регрес по отношение на качеството на образованието (Цел 4) и намаляване на неравенствата (Цел 10). Последното може да се интерпретира и като тенденция, имайки предвид, че и в Доклада за 2023 г. България се представя най-слабо по тези две цели.

От 2016 г. глобалното издание на Доклада за устойчиво развитие осигурява най-съвременни данни за проследяване и класиране на изпълнението на ЦУР от страна на всички държави членки на ООН. Тазгодишният доклад е изготвен от група независими експерти в SDG Transformation Center, една инициатива на SDSN, ръководена от нейния президент проф. Джефри Сакс и координирана от вицепрезидента ѝ Гийом Лафортюн.

Виж повече тук.